16 сент. 2010 г., 12:15

Цялост 

  Поэзия
638 0 8

Живяла съм и друг път... може би,

но друга вероятно съм била.

Опитвам все да стигна вятъра,

на части се събирам от света.

Ти знаеш, трънни са през ден тук дните ни.

Най-често лазим по леда,

 аз тайничко от него близвам си,

   по детски пазя си мига.

Прилежно крия цветовете си,

 за да разпръсна някой ден заря...

И после странно, но стремежно

        да чуя пееща дъга.

В сърцето си да видя звуците,

  изсвирени от пукната зора.

Да изрисувам с мисълта си 

 слънцето, изгонило пак нечия тъга.

Живели сме и друг път... може би?!

Загубили сме май и Цялостта,

но виждаме понякога  и слепи,

и чуваме сред пълна тишина.


© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??