Цялост
Живяла съм и друг път... може би,
но друга вероятно съм била.
Опитвам все да стигна вятъра,
на части се събирам от света.
Ти знаеш, трънни са през ден тук дните ни.
Най-често лазим по леда,
аз тайничко от него близвам си,
по детски пазя си мига.
Прилежно крия цветовете си,
за да разпръсна някой ден заря...
И после странно, но стремежно
да чуя пееща дъга.
В сърцето си да видя звуците,
изсвирени от пукната зора.
Да изрисувам с мисълта си
слънцето, изгонило пак нечия тъга.
Живели сме и друг път... може би?!
Загубили сме май и Цялостта,
но виждаме понякога и слепи,
и чуваме сред пълна тишина.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
