2 апр. 2010 г., 22:51

D

1.2K 0 9

едно хлапе се мокри на чешмата
говори с Господ
на езика
на играчките
дъждът по миглите му наедрява
на плитки
плитки
плитки
стъпки

ще го сбере южнякът
ветровете
във детските души живеят кратко
пукнатините в малките обувки
докарват бръчки на снега

и папагали


наполовина откровени папагали
наполовина достоверни папагали
безумно шарени
в единия си цвят
безкрайно южни

като хасковска тераса

и златни
като северните букви
в които се преражда всеки вятър

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • с възхищение...
  • ...

    за да не се повтарям
  • Защо стиска зъби половин година, м?
    Много ми допадна стиха ти! Много!
  • ветровете
    във детските души живеят кратко
    пукнатините в малките обувки
    докарват бръчки на снега

    !!!
    Веисели празници!
  • прочетох и отидох при моя папагал-разгледах го,от безкрайно южните е,
    усетих преродените ти ветрове,детето в теб и децата, които боготвориш-
    утре всички ще искаме да говорим с Господа и със самотата си и близо до децата си да преживеем прекрасния празник
    Хубав празник,Монар!Езикът ти,както винаги,е перфектен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...