Apr 2, 2010, 10:51 PM

  Poetry » Other
833 0 9

едно хлапе се мокри на чешмата
говори с Господ
на езика
на играчките
дъждът по миглите му наедрява
на плитки
плитки
плитки
стъпки

ще го сбере южнякът
ветровете
във детските души живеят кратко
пукнатините в малките обувки
докарват бръчки на снега

и папагали


наполовина откровени папагали
наполовина достоверни папагали
безумно шарени
в единия си цвят
безкрайно южни

като хасковска тераса

и златни
като северните букви
в които се преражда всеки вятър

© Ди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • с възхищение...
  • ...

    за да не се повтарям
  • Защо стиска зъби половин година, м?
    Много ми допадна стиха ти! Много!
  • ветровете
    във детските души живеят кратко
    пукнатините в малките обувки
    докарват бръчки на снега

    !!!
    Веисели празници!
  • прочетох и отидох при моя папагал-разгледах го,от безкрайно южните е,
    усетих преродените ти ветрове,детето в теб и децата, които боготвориш-
    утре всички ще искаме да говорим с Господа и със самотата си и близо до децата си да преживеем прекрасния празник
    Хубав празник,Монар!Езикът ти,както винаги,е перфектен!
  • !!!Колко странно - едно малко хлапе, което е много истинско и неподправено!!!
  • не знам как изглеждат хасковските тераси,
    но папагалите ми харесаха
    особено
  • ветровете
    във детските души живеят кратко
  • все там домът им е
    на всичките езици
Random works
: ??:??