Apr 2, 2010, 10:51 PM

D

Poetry » Other

1.2K 0 9

едно хлапе се мокри на чешмата
говори с Господ
на езика
на играчките
дъждът по миглите му наедрява
на плитки
плитки
плитки
стъпки

ще го сбере южнякът
ветровете
във детските души живеят кратко
пукнатините в малките обувки
докарват бръчки на снега

и папагали

наполовина откровени папагали
наполовина достоверни папагали
безумно шарени
в единия си цвят
безкрайно южни

като хасковска тераса

и златни
като северните букви
в които се преражда всеки вятър

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

с възхищение...

2010-11-09T14:28:23+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

...

за да не се повтарям

2010-05-25T11:16:42+03:00
Човек (Анна Станоева)

Защо стиска зъби половин година, м?
Много ми допадна стиха ти! Много!

2010-04-03T20:00:40+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

ветровете
във детските души живеят кратко
пукнатините в малките обувки
докарват бръчки на снега

!!!
Веисели празници!

2010-04-03T12:39:05+03:00
СОЛАР (Дима)

прочетох и отидох при моя папагал-разгледах го,от безкрайно южните е,
усетих преродените ти ветрове,детето в теб и децата, които боготвориш-
утре всички ще искаме да говорим с Господа и със самотата си и близо до децата си да преживеем прекрасния празник
Хубав празник,Монар!Езикът ти,както винаги,е перфектен!

2010-04-03T12:05:51+03:00