* * *
Времето е като опъната стрела,
целта е рана в нечия душа.
Няма вечност, замисъл и път,
съществува само този малък кът.
В него има здравец - стрък надежда,
който в родината ме пак отвежда
и наред се с другите цветя подрежда,
но покорно той се никога не свежда.
Стръко здравец, брате мой,
колко пътища със теб изминахме,
през колко премеждия преминахме
и няма отдих, подслон и бряг,
само ти оставаш с мен след сняг!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Георгиева Все права защищены
