Времето е като опъната стрела,
целта е рана в нечия душа.
Няма вечност, замисъл и път,
съществува само този малък кът.
В него има здравец - стрък надежда,
който в родината ме пак отвежда
и наред се с другите цветя подрежда,
но покорно той се никога не свежда.
Стръко здравец, брате мой,
колко пътища със теб изминахме,
през колко премеждия преминахме
и няма отдих, подслон и бряг,
само ти оставаш с мен след сняг!
© Йорданка Георгиева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
