Аз виждам твойте белези -

зная от къде са те,

толкова истински,

носили в теб слабостта,

измъчени, опръскани с кърви,

докато те водят към смъртта...

Виждала съм ги всичките преди -

всичките обляни в сълзи...

и тъгуващи за пропилени дни,

но красиви,

как силно искат да полетят...

когато небето се обгърне в черен мрак

и адът в белоснежна светлина .

Права съм, щом сгреша

и греша, когато съм права.

Чувствам как тупти сърцето ти

и се превръща в камък

и усещам душата ти,

сякаш аз съм студа, който

те кара да се чувстваш толкова жалък .

Ти си извън времето

и никой не ще се опита да те спре,

когато сгрешиш.

Ти си извън времето

и никой няма да ти помогне,

когато сгрешиш.

Аз виждам как се движиш едва

и с протегнати широко длани,

търсиш ключ да продължиш .

Била съм права преди,

но ти отключи грешната врата,

тогава, когато омразата се превърна в любов,

а любовта в омраза,

тогава, когато вината се превърна в измама,

а измамата -

твоя и моя вина...