Аз виждам твойте белези -
зная от къде са те,
толкова истински,
носили в теб слабостта,
измъчени, опръскани с кърви,
докато те водят към смъртта...
Виждала съм ги всичките преди -
всичките обляни в сълзи...
и тъгуващи за пропилени дни,
но красиви,
как силно искат да полетят...
когато небето се обгърне в черен мрак
и адът в белоснежна светлина .
Права съм, щом сгреша
и греша, когато съм права.
Чувствам как тупти сърцето ти
и се превръща в камък
и усещам душата ти,
сякаш аз съм студа, който
те кара да се чувстваш толкова жалък .
Ти си извън времето
и никой не ще се опита да те спре,
когато сгрешиш.
Ти си извън времето
и никой няма да ти помогне,
когато сгрешиш.
Аз виждам как се движиш едва
и с протегнати широко длани,
търсиш ключ да продължиш .
Била съм права преди,
но ти отключи грешната врата,
тогава, когато омразата се превърна в любов,
а любовта в омраза,
тогава, когато вината се превърна в измама,
а измамата -
твоя и моя вина...
© Мони Божилова Всички права запазени