25 июл. 2007 г., 23:51

* * * 

  Поэзия
627 0 3

Привечерно реших боклука да изхвърля
в контейнер нов - разделен тип.
Клошар един с ръждясала количка
взря поглед в черната торба.

Съседката със ролки във косата
крещеше по мобилен телефон,
на ъгъла се скупчили децата
за миг откъснали се от бетона-дом.

Притихваше града. Колите уморено 
заемаха на паркинга места.
И светваха прозорци оживени
от смях и сълзи, болка... топлина...

Клошарят, вперил поглед в нищото,
(че нищо имаше във черната торба)
разбиращо ръка протегна... взе я.
Остави ме... да продължа...

© Нела Цолова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Маги-този човек се отправи да спи под звездите...някъде,но за миг внесе ред в хаоса на привечерния живот...
  • Харесвам стихчето, Нели, истинско е , изстрадано.
  • !!!
    Тъжна дейсвителност, Нели!
    Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??