* * *
Привечерно реших боклука да изхвърля
в контейнер нов - разделен тип.
Клошар един с ръждясала количка
взря поглед в черната торба.
Съседката със ролки във косата
крещеше по мобилен телефон,
на ъгъла се скупчили децата
за миг откъснали се от бетона-дом.
Притихваше града. Колите уморено
заемаха на паркинга места.
И светваха прозорци оживени
от смях и сълзи, болка... топлина...
Клошарят, вперил поглед в нищото,
(че нищо имаше във черната торба)
разбиращо ръка протегна... взе я.
Остави ме... да продължа...
© Нела Цолова All rights reserved.
