29 янв. 2012 г., 16:27

Да 

  Поэзия » Любовная
981 0 4

 

Като бучка захар

се разтопи целувката ти по устните ми.

Душата ми - географска карта

с непокорени местности - пулсира.

Дълго чаках своя откривател.

 

Страх ли те е?

 

 

 

 

 

© Бела Белица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви за оценката! Това, което силно ме впечатли е, че коментарите са направени от автори, чиито творби се отличават с фина чувствителност и много талант! Благодаря Ви още веднъж.
  • Хареса ми!
  • Ами да! За страх си е - любовта в женската ни поезия става все по-агресивна. Точно тук поетесите ни решават да покажат, че са самостоятелни, че отстояват правата си, че доминират над мъжете. Ама то си е така от Станка Николица Спасо-Еленина, Ирина Екзарх и Елена Мутева, през Багряна, Дора Габе и Яна Язова - та до днес /пак се повторих/. Но ако оставим шегата настрани - стихът е неочаквано въздействащ. Странно е, как с две думи могат да се кажат толкова неща. И то как да се кажат - хем примамващо-предизвикателно, хем по женски лукаво. Иска се майсторлък. Искрено поздравявам!
  • кратичко и съдържателно - допадна ми (и категоричността на заглавието).
Предложения
: ??:??