29 янв. 2012 г., 16:27

Да

1.2K 0 4

 

Като бучка захар

се разтопи целувката ти по устните ми.

Душата ми - географска карта

с непокорени местности - пулсира.

Дълго чаках своя откривател.

 

Страх ли те е?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бела Белица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за оценката! Това, което силно ме впечатли е, че коментарите са направени от автори, чиито творби се отличават с фина чувствителност и много талант! Благодаря Ви още веднъж.
  • Хареса ми!
  • Ами да! За страх си е - любовта в женската ни поезия става все по-агресивна. Точно тук поетесите ни решават да покажат, че са самостоятелни, че отстояват правата си, че доминират над мъжете. Ама то си е така от Станка Николица Спасо-Еленина, Ирина Екзарх и Елена Мутева, през Багряна, Дора Габе и Яна Язова - та до днес /пак се повторих/. Но ако оставим шегата настрани - стихът е неочаквано въздействащ. Странно е, как с две думи могат да се кажат толкова неща. И то как да се кажат - хем примамващо-предизвикателно, хем по женски лукаво. Иска се майсторлък. Искрено поздравявам!
  • кратичко и съдържателно - допадна ми (и категоричността на заглавието).

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...