29.01.2012 г., 16:27

Да

1.2K 0 4

 

Като бучка захар

се разтопи целувката ти по устните ми.

Душата ми - географска карта

с непокорени местности - пулсира.

Дълго чаках своя откривател.

 

Страх ли те е?

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бела Белица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за оценката! Това, което силно ме впечатли е, че коментарите са направени от автори, чиито творби се отличават с фина чувствителност и много талант! Благодаря Ви още веднъж.
  • Хареса ми!
  • Ами да! За страх си е - любовта в женската ни поезия става все по-агресивна. Точно тук поетесите ни решават да покажат, че са самостоятелни, че отстояват правата си, че доминират над мъжете. Ама то си е така от Станка Николица Спасо-Еленина, Ирина Екзарх и Елена Мутева, през Багряна, Дора Габе и Яна Язова - та до днес /пак се повторих/. Но ако оставим шегата настрани - стихът е неочаквано въздействащ. Странно е, как с две думи могат да се кажат толкова неща. И то как да се кажат - хем примамващо-предизвикателно, хем по женски лукаво. Иска се майсторлък. Искрено поздравявам!
  • кратичко и съдържателно - допадна ми (и категоричността на заглавието).

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...