29.01.2012 г., 16:27

Да

1.2K 0 4

 

Като бучка захар

се разтопи целувката ти по устните ми.

Душата ми - географска карта

с непокорени местности - пулсира.

Дълго чаках своя откривател.

 

Страх ли те е?

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бела Белица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за оценката! Това, което силно ме впечатли е, че коментарите са направени от автори, чиито творби се отличават с фина чувствителност и много талант! Благодаря Ви още веднъж.
  • Хареса ми!
  • Ами да! За страх си е - любовта в женската ни поезия става все по-агресивна. Точно тук поетесите ни решават да покажат, че са самостоятелни, че отстояват правата си, че доминират над мъжете. Ама то си е така от Станка Николица Спасо-Еленина, Ирина Екзарх и Елена Мутева, през Багряна, Дора Габе и Яна Язова - та до днес /пак се повторих/. Но ако оставим шегата настрани - стихът е неочаквано въздействащ. Странно е, как с две думи могат да се кажат толкова неща. И то как да се кажат - хем примамващо-предизвикателно, хем по женски лукаво. Иска се майсторлък. Искрено поздравявам!
  • кратичко и съдържателно - допадна ми (и категоричността на заглавието).

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...