19 авг. 2009 г., 14:09

Да беше времето мое 

  Поэзия » Любовная
569 0 1
Чуй вика ми в тишината,
аз не мога да го различа,
сърце и огън във едно се сляха
от болката на пареща сълза.
Там, където земята и небето
преплитат своите съдби,
роди се времето, което
сърцето искаше да приюти.
Да беше времето мое,
не бих пропуснал нито миг,
от ударите на прибоя див
до утрото, когато се почувствах жив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Все права защищены

Предложения
: ??:??