Да беше времето мое

Aug 19, 2009, 2:09 PM

Poetry » Love

570 0 1

Чуй вика ми в тишината,
аз не мога да го различа,
сърце и огън във едно се сляха
от болката на пареща сълза.
Там, където земята и небето
преплитат своите съдби,
роди се времето, което
сърцето искаше да приюти.
Да беше времето мое,
не бих пропуснал нито миг,
от ударите на прибоя див
до утрото, когато се почувствах жив. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Да беше времето мое

Want to read more?

Random works