Да бях съкровище
1.3K
0
6
На синьо безмълвие в странния свят,
сред призрачни скелети на галеони,
аз уж, че съм жива и спя, и не спя,
сред, пръснати в пясъка, златни дублони.
Превърна ми времето в котви краката.
Отварям устата, а глас не излиза.
Медузи и раци гнездят ми в косата.
Брегът да ми беше, поне, по-наблизо!
А горе, над мене, се плискат вълни
и кораби, чайки - животът навън е...
Полюшвам се леко, незримо почти,
закотвена здраво за морското дъно.
Остана мечтата, оттук да изляза.
Да бях се родила съкровище -
бих имала шанса екип водолази,
да дойдат, от дъното, да ме изровят.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
