29 окт. 2014 г., 12:01

Да бях съкровище 

  Поэзия
924 0 6

На синьо безмълвие в странния свят,

сред призрачни скелети на галеони,

аз уж, че съм жива и спя, и не спя,

сред, пръснати в пясъка, златни дублони.

 

Превърна ми времето в котви краката.

Отварям устата, а глас не излиза.

Медузи и раци гнездят ми в косата.

Брегът да ми беше, поне, по-наблизо!

 

А горе, над мене, се плискат вълни

и кораби, чайки - животът навън е...

Полюшвам се леко, незримо почти,

закотвена здраво за морското дъно.

 

Остана мечтата, оттук да изляза.

Да бях се родила съкровище -

бих имала шанса екип водолази,

да дойдат, от дъното, да ме изровят.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??