Да бях съкровище
На синьо безмълвие в странния свят,
сред призрачни скелети на галеони,
аз уж, че съм жива и спя, и не спя,
сред, пръснати в пясъка, златни дублони.
Превърна ми времето в котви краката.
Отварям устата, а глас не излиза.
Медузи и раци гнездят ми в косата.
Брегът да ми беше, поне, по-наблизо!
А горе, над мене, се плискат вълни
и кораби, чайки - животът навън е...
Полюшвам се леко, незримо почти,
закотвена здраво за морското дъно.
Остана мечтата, оттук да изляза.
Да бях се родила съкровище -
бих имала шанса екип водолази,
да дойдат, от дъното, да ме изровят.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
