Да бъда себе си
Да бъда себе си не е тъй трудно,
ала не мога,сякаш нямам право на това.
Замислям се посоката отново сменям.
Ала кога ли сам се учила и на това.
Начало няма ,няма край и само времето,
което отброява живота и смърта,
стрелките неуморно не престават
измерват радоста ми и скръбта.
Ще бъда себе си ,си казвам тихо
затръшвам след себе си врата,
ала там тихо някой плаче,
не мога ,връщам се ,това е моята съдба.
Така във кръговрата на живота
обгърнала своята мечта.
се лутам вече без посока
начало няма ,няма край.
Единствено което днес желая
безмислено е утре и след това.
Само времето то знае,
дали обгърнала мечтите си
ще мога спокойно да заспя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
