20 авг. 2005 г., 23:54

Да бъда себе си 

  Поэзия
832 0 2

Да бъда себе си не е тъй трудно,
ала не мога,сякаш нямам право на това.
Замислям се посоката отново сменям.
Ала кога ли сам се учила и на това.
Начало няма ,няма край и само времето,
което отброява живота и смърта,
стрелките неуморно не престават
измерват радоста ми и скръбта.
Ще бъда себе си ,си казвам тихо
затръшвам след себе си врата,
ала там тихо някой плаче,
не мога ,връщам се ,това е моята съдба. 
Така във кръговрата на живота
обгърнала своята мечта.
се лутам вече без посока
начало няма ,няма край.
Единствено което днес желая
безмислено е утре  и след това.
Само времето то знае,
дали обгърнала мечтите си
ще мога спокойно да заспя.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трудни и силни размишления, Евгения, и замислящ стих!
  • Бих казала, бъди, но знам, че понякога изневеряваме дори на себе си, хубав стих, Евгения, поздрав!
Предложения
: ??:??