Да бъда себе си

20.08.2005 г., 23:54 ч.

Поезия

831 0 2

Да бъда себе си не е тъй трудно,
ала не мога,сякаш нямам право на това.
Замислям се посоката отново сменям.
Ала кога ли сам се учила и на това.
Начало няма ,няма край и само времето,
което отброява живота и смърта,
стрелките неуморно не престават
измерват радоста ми и скръбта.
Ще бъда себе си ,си казвам тихо
затръшвам след себе си врата,
ала там тихо някой плаче,
не мога ,връщам се ,това е моята съдба.
Така във кръговрата на живота
обгърнала своята мечта.
се лутам вече без посока
начало няма ,няма край.
Единствено което днес желая
безмислено е утре и след това.
Само времето то знае,
дали обгърнала мечтите си
ще мога спокойно да заспя.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Dimi (Дими Фильова)

2005-08-22T14:24:08+03:00

Трудни и силни размишления, Евгения, и замислящ стих!
Fabiana (Галя Николова)

2005-08-21T00:50:16+03:00

Бих казала, бъди, но знам, че понякога изневеряваме дори на себе си, хубав стих, Евгения, поздрав!