Искам да съм капчица дъждовна,
да се стека по жадните ти устни.
От мислите - да съм поне греховна,
оставяща среднощ очите будни.
Перце да съм от лястовица бяла
онази звънка песен от капчук.
Еднo парченце от луната цяла,
отронен шепот, миг, и стон, и звук.
От всичкото по малко да съм, стига,
(по много ще съм само всеотдайност).
Разлиствай ме като любима книга,
превръщайки ме в твоята безкрайност.