Искам да съм капчица дъждовна,
да се стека по жадните ти устни.
От мислите - да съм поне греховна,
оставяща среднощ очите будни.
Перце да съм от лястовица бяла
онази звънка песен от капчук.
Еднo парченце от луната цяла,
отронен шепот, миг, и стон, и звук.
От всичкото по малко да съм, стига,
(по много ще съм само всеотдайност).
Разлиствай ме като любима книга,
превръщайки ме в твоята безкрайност.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
