Да бъде любов!
Да бъде любов!
Пристане мой, ти пак приюти ме,
че времето люшка ме нощи и дни,
но чувах в съня си едва доловимо,
тихата песен на твоите вълни.
Ето ме, тук съм, в гърдите си нося,
радост и мъка, любов и тъга,
я ме вземи във своята волност,
да нарисувам с тях пъстра дъга!
За да остане в мен тихата вяра,
святата вяра с безкраен покой,
дето от него знам, че зараства
най-лютата рана в горещия зной.
Пристане мой, я прeгърни ме,
с теб да дочакам изгрева нов,
а на вълните кажи мойто име,
щом се разсъмне да бъдe Любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
