21 нояб. 2006 г., 09:18

Да....да

1.2K 0 5
Да ти кажа – обич моя -
сякаш време не остава.
Да докосна и разтворя
Тялото ти до забрава….
Да не бързаме за никъде,
за да мога да покажа
как желая и обичам те
без лъжа и без измама.
Да сме двамата в началото
и подгонили мечтите си -
да прескочим тревиалното
и да слееме душите си.
Изпреварвайки съдбата ни,
като в блус да се въртиме
да прошепна на ухото ти -
с теб живота ми да мине!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Копнежно!!!!
  • лесно се чете и се лее...!
    Хареса ми!
    Поздрави!
    /трИвиално/
  • МерУдии/МерОдии... от вси страни, подкрепяйте се! )))
  • Не лошо, лекичко произведение. Но поправи тревиално на трАвиално, освен ако не си го вметнала така за ироничен елемент. Но ако е така, сложи тревиално в кавички за да подчертаеш, че нарочно си го написала по този начин!
  • Картината е хубава а и ритъмът ми допада...Дерзай!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...