Nov 21, 2006, 9:18 AM

Да....да

  Poetry
1.2K 0 5
Да ти кажа – обич моя -
сякаш време не остава.
Да докосна и разтворя
Тялото ти до забрава….
Да не бързаме за никъде,
за да мога да покажа
как желая и обичам те
без лъжа и без измама.
Да сме двамата в началото
и подгонили мечтите си -
да прескочим тревиалното
и да слееме душите си.
Изпреварвайки съдбата ни,
като в блус да се въртиме
да прошепна на ухото ти -
с теб живота ми да мине!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

  • Копнежно!!!!
  • лесно се чете и се лее...!
    Хареса ми!
    Поздрави!
    /трИвиално/
  • МерУдии/МерОдии... от вси страни, подкрепяйте се! )))
  • Не лошо, лекичко произведение. Но поправи тревиално на трАвиално, освен ако не си го вметнала така за ироничен елемент. Но ако е така, сложи тревиално в кавички за да подчертаеш, че нарочно си го написала по този начин!
  • Картината е хубава а и ритъмът ми допада...Дерзай!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...