Да имаш дъщеря е благословия!
Да притихна вечерта и да открия
за сетен път онова чудо, онази магия,
дълбока любов, която не искам да крия.
Да имаш дъщеря е посвещение!
Да виждаш себе си в малкото творение,
в шепите си телце да побереш
и да не можеш грижите да спреш.
Нежно ръка да протягаш всеки час,
за да отнемаш болката от раз.
Да имаш дъщеря е откровение!
Моята сутрин и моята вечер,
моята младост и моята зрялост.
Мойта тревога и моята радост,
моята гордост и мойта смиреност,
моята сила и моята слабост…
Да имаш дъщеря е приключение!
Неумолимо е туй време!
Някъде зад ъгъла изненадата дреме…
От слънце озарен един ден,
в живота си тъй подреден,
да срещнеш една млада дама,
която няма нужда от мама.
Да имаш дъщеря е вдъхновение!
Тези стихове сега да редиш
и да не не можеш спокойно да спиш.
Сърцето ти винаги в ритъм с друго да тупти,
готова за подкрепа да е винаги ръката ти.
© Zlatka Аndonova Все права защищены