4 сент. 2021 г., 02:27
И ето, да кажем, си вземете болка
от наште широко раззени зеници,
залудо рискувате рани стотици,
а лято догаря, димящо и болно.
Небето, да кажем, снижи се оловно,
подгонило гръмко подплашени птици,
облитащи още трептящите жици,
а далечината проблясва топовно.
Детето, да кажем, реши да проплаче,
дълбоко стаено в душата ви смутна,
покривала дълго следата барутна,
с гласец на забравено в кош пеленаче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация