Да кажем
И ето, да кажем, си вземете болка
от наште широко раззени зеници,
залудо рискувате рани стотици,
а лято догаря, димящо и болно.
Небето, да кажем, снижи се оловно,
подгонило гръмко подплашени птици,
облитащи още трептящите жици,
а далечината проблясва топовно.
Детето, да кажем, реши да проплаче,
дълбоко стаено в душата ви смутна,
покривала дълго следата барутна,
с гласец на забравено в кош пеленаче.
Мъглата, да кажем, реши да се вдигне,
постлала ума на пълчища бездумни,
разбудени вкупом за крачки разумни,
срещý ни да бягат, не могат ни стигна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
