Да кажем
И ето, да кажем, си вземете болка
от наште широко раззени зеници,
залудо рискувате рани стотици,
а лято догаря, димящо и болно.
Небето, да кажем, снижи се оловно,
подгонило гръмко подплашени птици,
облитащи още трептящите жици,
а далечината проблясва топовно.
Детето, да кажем, реши да проплаче,
дълбоко стаено в душата ви смутна,
покривала дълго следата барутна,
с гласец на забравено в кош пеленаче.
Мъглата, да кажем, реши да се вдигне,
постлала ума на пълчища бездумни,
разбудени вкупом за крачки разумни,
срещý ни да бягат, не могат ни стигна.
© Светличка All rights reserved.
