2 июн. 2009 г., 19:55

Да можех да избягам

859 0 6

 

 

На моя приятел

 

Нима ще мога днес да се усмихна,

когато всичко сочи срещу мен?

По дяволите, искам те, така те искам,

а ти си толкова спокоен… и студен.

 

Усмихвам се. Да можех да избягам…

Какво ли спря ме в твоя леден кът?

Когато вместо да се радвам – страдам

и някак грозен ми е даже и светът.

 

Обичам те, а може би е навик…

Дали и ти не си се чувствал като мен?

Усмихвам се. Да можех да избягам

и да се слея тихо в слънчевия ден…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...