На моя приятел
Нима ще мога днес да се усмихна,
когато всичко сочи срещу мен?
По дяволите, искам те, така те искам,
а ти си толкова спокоен… и студен.
Усмихвам се. Да можех да избягам…
Какво ли спря ме в твоя леден кът?
Когато вместо да се радвам – страдам
и някак грозен ми е даже и светът.
Обичам те, а може би е навик…
Дали и ти не си се чувствал като мен?
Усмихвам се. Да можех да избягам
и да се слея тихо в слънчевия ден…
© Сияна Георгиева Всички права запазени