Да надскочим себе си
Ти няма да се бориш
за любовта ни.
Нито пък аз,
защото така е по-лесно.
Ще се върнем при самотите си,
свити в тях.
И няма да свалим от небето
слънцето
с прегорели пръсти.
Нито ще надбягаме егоизма
на стадиона - ежедневие,
за да задържим
обичта.
Ще се предадем
на своята обреченост
за невъзможност
като спънати коне,
които спират, цвилейки
пред препятствие,
с вдигнати във въздуха копита.
Можем да надскочим себе си
метафизично,
но не ни достига вяра.
А само тя, непоколебимата вяра,
разтваря като мъгла
облаците - наслагвания,
издухва ги лекичко
в пространството на мечтите
и целува слънцето
с безкрайна любов.
Да се пъхнем между тях...
Искаш ли?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руска Рулетка Все права защищены
