Да надскочим себе си

23 сент. 2012 г., 15:18

Поэзия » Любовная

696 0 2

Ти няма да се бориш

за любовта ни.

Нито пък аз,

защото така е по-лесно.

Ще се върнем при самотите си,

свити в тях.

И няма да свалим от небето

слънцето

с прегорели пръсти.

Нито ще надбягаме егоизма

на стадиона - ежедневие,

за да задържим

обичта.

Ще се предадем

на своята обреченост

за невъзможност

като спънати коне,

които спират, цвилейки

пред препятствие,

с вдигнати във въздуха копита.

Можем да надскочим себе си

метафизично,

но не ни достига вяра.

А само тя, непоколебимата вяра,

разтваря като мъгла

облаците - наслагвания,

издухва ги лекичко

в пространството на мечтите

и целува слънцето

с безкрайна любов.

Да се пъхнем между тях...

Искаш ли?