23.09.2012 г., 15:18 ч.

Да надскочим себе си 

  Поезия » Любовна
679 0 2

Ти няма да се бориш

за любовта ни.

Нито пък аз,

защото така  е по-лесно.

Ще се върнем при самотите си,

свити в тях.

И няма да свалим от небето

слънцето

с прегорели пръсти.

Нито ще надбягаме егоизма

на стадиона - ежедневие,

за да задържим

обичта.

Ще се предадем

на своята обреченост

за невъзможност

като спънати коне,

които спират, цвилейки

пред препятствие,

с вдигнати във въздуха копита.

 

Можем да надскочим себе си

метафизично,

но не  ни достига вяра.

А само тя, непоколебимата вяра,

разтваря като мъгла

облаците -  наслагвания,

издухва ги лекичко

в пространството на мечтите

и целува слънцето

с безкрайна любов.

 

Да се пъхнем между тях...

Искаш ли?

 

© Руска Рулетка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??