17 апр. 2007 г., 18:29

ДА НЕ ЗАЧЕРКВАМЕ МИНАЛОТО!

924 0 8
 

Аз дори не мога с теб да се разведа:

Как на адвоката си мога да обясня,

Че се развеждаме заради интернет,

Че за теб вече съм само предмет.


Че са по-важни незнайните дами -

За тях има думи мили, разбрани...

За мен са вече повече кавгите,

Но няма да ти се хвана на игрите.


Няма да избухна във луд скандал.

До сега от мен това не си го видял.

Кротко ще реализирам мойта идея,

Спокойно ще  тръгна без сълзи да лея.


Искам приятели пак да си бъдем,

Добрите спомени от нас да не пъдим,

Защото всичко е имало в тоя живот,

Като плодовете в асорти компот


Били сме здрави, били сме болни -

Не винаги от всичко сме били доволни.

Били сме тъжни, били сме радостни,

Но никога така не сме се нападали!


Не издържах да живея като съседка

За мен си беше непоносима гледка.

Да се разделим добри и спокойни,

 Да си останем със спомени безбройни.


Не искам само теб сега да обвинявам,

Макар, че повечето аз го изживявам.

Прости и нека и ти да си простен!

За решението ми  ще си уведомен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря мила! зная ,че тук са приятелите.
  • Ах ,Нели ,Нели ,имаш пълната ми подкрепа,излей си душата пред нас ,ние всички ще те разберем и ще те подкрепим морално
    Целувки и смело напред
  • и на мен ми е необходим интернет,но благодарение на него си останах без сенейство. на всички благодаря!
  • пФф.. Интернета е най - гадното нещо..... без което не могаа .. Поздрави за стиха !
  • Още един, който има зъб на проклетия Интернет...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....