17.04.2007 г., 18:29

ДА НЕ ЗАЧЕРКВАМЕ МИНАЛОТО!

920 0 8
 

Аз дори не мога с теб да се разведа:

Как на адвоката си мога да обясня,

Че се развеждаме заради интернет,

Че за теб вече съм само предмет.


Че са по-важни незнайните дами -

За тях има думи мили, разбрани...

За мен са вече повече кавгите,

Но няма да ти се хвана на игрите.


Няма да избухна във луд скандал.

До сега от мен това не си го видял.

Кротко ще реализирам мойта идея,

Спокойно ще  тръгна без сълзи да лея.


Искам приятели пак да си бъдем,

Добрите спомени от нас да не пъдим,

Защото всичко е имало в тоя живот,

Като плодовете в асорти компот


Били сме здрави, били сме болни -

Не винаги от всичко сме били доволни.

Били сме тъжни, били сме радостни,

Но никога така не сме се нападали!


Не издържах да живея като съседка

За мен си беше непоносима гледка.

Да се разделим добри и спокойни,

 Да си останем със спомени безбройни.


Не искам само теб сега да обвинявам,

Макар, че повечето аз го изживявам.

Прости и нека и ти да си простен!

За решението ми  ще си уведомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря мила! зная ,че тук са приятелите.
  • Ах ,Нели ,Нели ,имаш пълната ми подкрепа,излей си душата пред нас ,ние всички ще те разберем и ще те подкрепим морално
    Целувки и смело напред
  • и на мен ми е необходим интернет,но благодарение на него си останах без сенейство. на всички благодаря!
  • пФф.. Интернета е най - гадното нещо..... без което не могаа .. Поздрави за стиха !
  • Още един, който има зъб на проклетия Интернет...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....