12 янв. 2019 г., 00:31

Да обичаш

862 0 0

 

Когато да обичаш трябва да е вечно,
а годините отминават неизбежно,
не забравяй, че да те е страх е човечно,
а аз ще те обичам винаги нежно!

Ще идвам за малко и пак ще си отивам,
ще си крадем от нашите мигове
и ще се лъжем, че е грешно,
но какво е любов без да се имаме?

Днес сме тук, утре някъде другаде -
заедно и незаедно и сега и после!
А как искам да бъда до теб завинаги
и да ни е вечно усмиханто и леко!

Ще дойде ден, за който не съм готова -
когато някой друг ще поиска да те стопли!
Тогава любовта ми - без броня, без окова,
ще се разлее в кръвта ми и ще ме отрови -
бавно, мъчително, тежко!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nadya Todorova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...