Когато да обичаш трябва да е вечно,
а годините отминават неизбежно,
не забравяй, че да те е страх е човечно,
а аз ще те обичам винаги нежно!
Ще идвам за малко и пак ще си отивам,
ще си крадем от нашите мигове
и ще се лъжем, че е грешно,
но какво е любов без да се имаме?
Днес сме тук, утре някъде другаде -
заедно и незаедно и сега и после!
А как искам да бъда до теб завинаги
и да ни е вечно усмиханто и леко!
Ще дойде ден, за който не съм готова -
когато някой друг ще поиска да те стопли!
Тогава любовта ми - без броня, без окова,
ще се разлее в кръвта ми и ще ме отрови -
бавно, мъчително, тежко!
© Nadya Todorova Всички права запазени