Да обичаш и да страдаш

Да обичаш и да страдаш

Една любов, единствена, вълнуваща, прекрасна,
неможеща да се опише от хвалебствия, слова...
Неразделни бяха те, живееха в измислена и приказна страна.
Но щастието, оказа се, бе и тяхната най-злочеста беда.

Внезапно Тежки облаци застанаха над тях
и сякаш за момент претърпяха крах.
Момичето красиво, с лице прекрасно,
без капка колебание изричаше най-тежките слова.

Твърдеше Тя, че любовта я вече няма
и пътят неразделен стига своя кръстопът.
А Той... молещ се кошмарът да настъпи в своя край,
бе тъй безпомощен и блед.

Той се промени и стана друг,
за него ни ден, ни нощ имаше сън, светът бе друг...
Разкайваше се и търсеше своята грешка,
докато Тя бе там... в обятията на някой друг.

Мина се време, Той все тъй я обичаше
и се молеше един ден да се отърве от тежкото бреме.
Търсеше своето щастие, там, където не бе,
а в сънищата Тя се връщаше и целуваше неговото лице.

Когато дните бяха сиви, а нощите бели,
лицето му гледаше жално, а сърцето кървеше.
Изведнъж случи се нещо, това, което най-малко очакваше,
събуди се той и видя - Тя го потърси, може би беше съдба...

Разбрала какво е направила, Тя плачеше и искаше прошка,
сега тя, слаба, ранена, трепереща,
стоеше на отсрещната страна.
Той бе вцепенен, не знаеше вече нейната истинска душа.

Две сърца ранени, две души пленени,
четири ръце обгръщаха двете им тела.
Сълзите се стичаха като водопад,
Тя го молеше да приключи този Ад.

Момчето винаги живееше с една мечта,
Тя да бъде негова жена, майка на техните деца...
И макар раните да бяха огромни, а сърцето разбито,
той притвори очи и ù прошепна тихо... "Ти си ми всичко".

И отново - Една любов, единствена, вълнуваща, прекрасна,
неможеща да се опише от хвалебствия, слова...
Неразделни бяха те, живееха в измислена и приказна страна.
Но щастието, оказа се, бе и тяхната най-злочеста беда.

И краят бе начало на тяхната любов и тяхната съдба
и старт на душите им отново да се слеят във една...