28 июн. 2012 г., 12:51

Да обичаш в наши дни

1.1K 0 0

След суетата на деня настава вечер

и аз оставам пак сама.

Градът запали вече свойте светлини,

а от тях цялото ми същество крещи:

"Къде си ти, къде си ти?"

 

Защо, защо вечерите са като преди,

защо са тези светлини?

Не виждате ли... той не е до мен?

Защо и онзи скитник пак е там

и той е същият, като преди,

протягащ пак ръка за хляб и топлина.

 

Нощта в града е като всяка друга,

такива са били и днес, и в други дни.

Всичко е като преди,

само ти до мен не си.

 

Вечер е, но зная, днес няма да се прибереш.

Защо вечерите са като преди,

защо са тези светлини?

 

Животът ме ограби.

Чувате ли? Ще крещя:

"Той не е до мен. Замина."

Разделят ни пространства, несбъднати мечти,

амбиции и тази вечна нужда от пари.

 

Защо, защо са тези светлини?

 

Сега ще се обадиш, за да чуеш моя глас,

а той отказва да звучи.

Задавена от собствените си сълзи, ще премълча

че слагам прибори за двама ни,

надявайки се да се прибереш,

а ти си толкова далеч.

Успявам само пак да промълвя, че те обичам, и край...

Гласът ти някъде ще се стопи,

минути... и пак далече си.

Лягам си, но няма да заспя.

Ще чакам да угаснат светлините на града,

защото искам да ги победя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...