28 jun 2012, 12:51

Да обичаш в наши дни

1.1K 0 0

След суетата на деня настава вечер

и аз оставам пак сама.

Градът запали вече свойте светлини,

а от тях цялото ми същество крещи:

"Къде си ти, къде си ти?"

 

Защо, защо вечерите са като преди,

защо са тези светлини?

Не виждате ли... той не е до мен?

Защо и онзи скитник пак е там

и той е същият, като преди,

протягащ пак ръка за хляб и топлина.

 

Нощта в града е като всяка друга,

такива са били и днес, и в други дни.

Всичко е като преди,

само ти до мен не си.

 

Вечер е, но зная, днес няма да се прибереш.

Защо вечерите са като преди,

защо са тези светлини?

 

Животът ме ограби.

Чувате ли? Ще крещя:

"Той не е до мен. Замина."

Разделят ни пространства, несбъднати мечти,

амбиции и тази вечна нужда от пари.

 

Защо, защо са тези светлини?

 

Сега ще се обадиш, за да чуеш моя глас,

а той отказва да звучи.

Задавена от собствените си сълзи, ще премълча

че слагам прибори за двама ни,

надявайки се да се прибереш,

а ти си толкова далеч.

Успявам само пак да промълвя, че те обичам, и край...

Гласът ти някъде ще се стопи,

минути... и пак далече си.

Лягам си, но няма да заспя.

Ще чакам да угаснат светлините на града,

защото искам да ги победя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...