katkatkat (Катя)
155 1150
22 июл. 2010 г., 13:41

Да оближа 

  Поэзия » Эротическая
1589 0 4
Не съм актриса, но обичам
изпълнения добри.
И лед не съм, но се разтичам,
щом започне да гори...


Не съм и чаша, но обичам 
устните, езика ти по мен.
Трудно става ми да дишам,
щом изпълваш ме с обем...


Всички знаят, че не пия.
Но бутилката с шампанско
най-обичам да гърми и
да оближа 
         капчиците
                  сластно.

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Боромир може спокойно да припечелва от писане на еротични разкази с елемент на селска идилия. Ще се четат.
  • Ясно е че въобще не те е домързяло за последния куплет... просто докато пишеш финала, ръцете ти треперят и нямаш време за рими ::) Аз не бих го написал така. Но... всички го приемаме различно Ей сега ще ти напиша аз как го видях:

    40 градуса
    Шепата горещи домати,
    откъснати от знойната градина,
    са натежали в ръката ми.

    Вадичките от капки пот,
    разтопен Млечен път, по кафявата ти кожа,
    са изпълнили небосклона ми.

    Зелените листа на жасмина,
    протегнали под навеса жадните си клони,
    са зацелували чашата ледена мастика.

    Снопите коса, залепнала по врата ти,
    мокри са се плъзнали между пръстите ми,
    докато съм опитвал да ги сплета на плитка.

    Купата с белия айран, в който са плували ледчета,
    катурнала се е на пода и е обляла стъпалата ни,
    бутната от моя лакът, докато съм рязал домат.

    Казала си ми, че няма нужда,
    но аз, седнал пред полите ти, бавно събирам от крака ти с ножа
    пръските айран, в чашата с тънките стени.

    Пърхат хиляди крилца,
    шумят милиони листа;
    десетки кучета и котки
    из безбрежния гювеч
    на врящото село
    дишат учестено в сенките.

    Гледаш ме как се движа
    нагоре по крака ти сантиметър по сантиметър
    и армията на пръстите ми превзема солената планина.

    Гърдите ти се надигат под потната фланела,
    докато допирам сухи устни и отпивам от
    коктейл „40 градуса Южна ширина, по скалата на Рихтер”.

    Айранът, потта и кръвта от коленете ми
    тихо са се прегърнали между останките от чашата,
    която тия мои несръчни пръсти са изпуснали...
  • ...красиво, кратко, ясно!
  • И лед не съм, но се разтичам,
    щом започне да гори...


    домързя ли те за последния куплет
    ?
Предложения
: ??:??