Там някъде животът продължава ли?

Със тебе сме заключени в мига си,

откъснати от всички и останали,

запазени единствено в дъха си.

Все още ли ни чакат озлобени

задачи, отговорности и хора?

Щом само ти течеш във моите вени,

щом париш и гориш като отрова?

Щом само с теб усещам и съм цяла,

щом само теб сънувам всяка нощ?

Все още ли животът продължава

да реже от деня ни като с нож?

Все още ли? За Бога, не престана ли?

Не спря ли да откъсва от ръцете ни

минутите, които ни останаха,

поне за миг със теб да се усетим?

Целувай ме тогава. Страшно силно.

Целувай ме така, че като свършиш,

да стане просто времето безсилно 

и в нашите ръце да се прекърши.

И с тебе да осъмнем в тишината,

избягали от бесния му ритъм.

Сред всички други хора на земята,

единствени да бъдем да опитаме.