Там някъде животът продължава ли?
Със тебе сме заключени в мига си,
откъснати от всички и останали,
запазени единствено в дъха си.
Все още ли ни чакат озлобени
задачи, отговорности и хора?
Щом само ти течеш във моите вени,
щом париш и гориш като отрова?
Щом само с теб усещам и съм цяла,
щом само теб сънувам всяка нощ?
Все още ли животът продължава
да реже от деня ни като с нож? ...