Времето лети,
захвърлих часовника...
Прегръдките ти –
завивка за студенината...
Ускорено дишане, забързан пулс...
Укроти ме!
Обещанията- скрили пориви...
Замръзвам в огъня...
Леглото – Светилище...
Гърча се в грехопадение.
Бесове без контрол.
Посяваш вяра... Жънеш свобода!
Зад прозореца наднича сутринта...
Тук си да оставиш белег!
Да се бориш със страха...
24.11.2019г.
© Екатерина Глухова Все права защищены