Да пиша себе си в позлата...
... autumn song...
да дочакаш любовта...
по каменния
път
на суетата
и по стените
да рисуваш
тишина...
когато залезът
обгръща
погледа
когато търсещо
градиш
мига
и да постелеш
с камъни
мечтите
за да не пари пясъка
и пак
да не боли...
защото каменна
пътека
е животът...
защото времето
без теб
сълзи...
…
и в локвите
денят
да се оглежда
а аз
към себе си
да потека
когато вятърът
след мен
с надежда
ще влее
лятото
в дъжда...
…
и в жълто
да покрия
синевата
за да запазя
в тихото
мига…
да пиша
себе си
в позлата
по капки
есенна
тъга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
