beti beti
26 421
Aug 18, 2009, 10:51 PM

Да пиша себе си в позлата...

  Poetry
608 0 6

                                                                                       ... autumn song...

 

да дочакаш любовта...

по каменния
път
на суетата

и по стените
да рисуваш
тишина...

когато залезът
обгръща
погледа

когато търсещо
градиш
мига

и да постелеш
с камъни
мечтите

за да не пари пясъка
и пак
да не боли...

защото каменна
пътека
е животът...

защото времето
без теб
сълзи...

 

…

и в локвите
денят
да се оглежда

а аз
към себе си
да потека

когато вятърът

след мен
с надежда

ще влее

лятото

в дъжда...

 

…

и в жълто

да покрия

синевата

 

за да запазя

в тихото

мига…

 

да пиша

себе си

в позлата

 

по капки

есенна

тъга...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0