19 мар. 2022 г., 23:27

Да си надскоча сянката

718 0 1

Да си надскоча сянката

Просрочих кредити,
препятствия заспали замъглих... 
И множество врати затворих...
И множество мълви затрих...
И множество доверия просрочих...
И множество галактики смених...
И множество дела проточих...

Дали достатъчно цени платих?..
Дали!?

И питам се, дали добре се чувствам,
когато ме винят, когато ме застрелват?
Когато в бяла болка, без изкуство,
душата ми във множество души разселват?
Когато стяга моята обувка, дали го някого боли?
Дали в прекрасна, розова преструвка
да се усмихна, за да не боли... 
Дали!?

А сянката ми..., Все е същата...
Навсякъде ме следва във нощта.
Смалява се, спотайва се край къщите,
край уличните лампи... Все е тя...
Когато ги отдалеча, ужасно се проточва и... завръща.
Ако ги приближа, ще я спестя, ще се скъси...
Дали, чрез лампите ще може да се угаси? 

Нея... сянката ми...
Дали да угася? 
Дали да я надскоча!?
Дали...!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветка Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...