Да си надскоча сянката

Просрочих кредити,
препятствия заспали замъглих... 
И множество врати затворих...
И множество мълви затрих...
И множество доверия просрочих...
И множество галактики смених...
И множество дела проточих...

Дали достатъчно цени платих?..
Дали!?

И питам се, дали добре се чувствам,
когато ме винят, когато ме застрелват?
Когато в бяла болка, без изкуство,
душата ми във множество души разселват?
Когато стяга моята обувка, дали го някого боли?
Дали в прекрасна, розова преструвка
да се усмихна, за да не боли... 
Дали!?

А сянката ми..., Все е същата...
Навсякъде ме следва във нощта.
Смалява се, спотайва се край къщите,
край уличните лампи... Все е тя...
Когато ги отдалеча, ужасно се проточва и... завръща.
Ако ги приближа, ще я спестя, ще се скъси...
Дали, чрез лампите ще може да се угаси? 

Нея... сянката ми...
Дали да угася? 
Дали да я надскоча!?
Дали...!?