Все някога се губим, дали от суета
или в потоците на времето се губим;
заради липсата на малко прямота
най-грозното едни във други будим!
Прахосваме и малкото, егоистично,
отхвърляме се, утре се забравяме...
прощаването е ужасно нелогично
и без причина все се нараняваме!
Нелепо се напускаме - така е лесно:
да си останем с етикетите "ВИНОВЕН",
да вярваме, че поотделно е чудесно!
Без грижи сблъсъкът ни е заровен... ...