16.12.2008 г., 20:43

Да си останем с етикетите "ВИНОВЕН"

1K 0 6
Все някога се губим, дали от суета
или в потоците на времето се губим;
заради липсата на малко прямота
най-грозното едни във други будим!

Прахосваме и малкото, егоистично,
отхвърляме се, утре се забравяме...
прощаването е ужасно нелогично
и без причина все се нараняваме!

Нелепо се напускаме - така е лесно:
да си останем с етикетите "ВИНОВЕН",
да вярваме, че поотделно е чудесно!
Без грижи сблъсъкът ни е заровен...

Аз викам днес, крещя, защото искам
да помня, че били сме неразделни!
Не нуждата от тебе да потискам,
да те замествам с радости безцелни.

Бяхме повече от спомени разбити.
Прошка търся от ръцете озверели,
а от очите сведени, с тъга покрити,
искам болката да зная, че сме снели!

На всички, които съм наранявала

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съм горда!Това прави човека стабилен,дава му сила.Гордостта е моята опора и няма да се срамувам,че съм такава Напротив,всеки ден се старая да си давам причини да се чувствам така...да съм истинска,да съм Някоя!
  • или с някой друг етикет "имам толкова много гордост в себе си, че мога да продавам..."
  • Да, така е по-добре!

    п.п. "Разпиляваме" - опитай да я замениш... например "ръзпръсваме", "погубваме"... импровизирай
  • Надявам се,че така е по-добре Обичам критиките и благодаря!Мисля,че помогнаха...
  • Тооо, тоя етикет... всекиму по мярка... май.
    (ооопппа! братле, не те копирам )

    Ех, как не обичам да се съгласявам! Обаче Жоро е прав.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...