Tita_Marello (Тита)
56 141
19 нояб. 2016 г., 07:15

Да спра да съществувам... 

  Поэзия » Любовная
1356 3 4

 

 


Все още чувам гласа ти в главата си,

как ми говориш, как ми пееш, шептиш...

Все още чувствам ласките ти в душата си,

как ме подлудяваш, как ме мечтаеш, обичаш...

 

Все още си спомням за осанката ти на принц,

но не само отвън, но и отвътре, отвсякъде...

Все още сънувам целувките ти по тялото ми,

все още мечтая за прегръдката, която ме разтреперва...

 

Все още са пред мен красивите ти думи,

които се превърнаха в най-красивите дела,

които съм виждала, преживявала, усещала...

Все още..., все още е в мен твоето ухание на мед...

 

Преди копнеех за нещо, което ще трае цял живот,

но сега приемам и обичам това, което е още веднъж...,

още един миг, още един миг живот, щастие, любов...

защото знам, че всички животи няма ми стигнат...

 

за да те обичам, за да спра да го правя или да те забравя...

И ако можех само още веднъж... да те докосна..., 

да се докосна до красивата ти усмивка, когато се смееш,

когато се радваш – ще бъда в мир със себе си и готова...

 

© Тита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Веси, Гавраил, Младен! Толкова ме радвате, благодаря ви безкрайно!
  • Звучиш ми като преродена, Тита! Всеотдайна в любовта, в онази възвишена любов, която съставлява върха на естетиката и етиката и ни съприкосновява с Бога. Нали всички мечтаем да сме осенени от нея. А твоята поезия е осенена от върховно чувство и красота. Поздрав!
  • Стих като полет на пеперуда.Красив и нежно докосващ.
  • "защото знам, че всички животи няма ми стигнат...
    за да те обичам..."
    Харесах!
Предложения
: ??:??