9 нояб. 2013 г., 21:36

Да съдят могат само боговете

793 1 3

Да съдят могат само боговете,

и да прощават – също те!

Звездите са създадени да светят,

човеците – да правят грехове!

 

Да падат и да стават трудно,

да се преборят с много страхове.

Създадени са в лутане безумно

да преоткриват свои светове!

 

И да растат след всяка своя грешка,

да търсят истина, където е лъжа,

да се прераждат смело и с надежда

загърбвайки ненужна суета!

 

Човеците на този свят се раждат

да се развиват, вечно да творят

или безмилостно да вярват

в човещината на света!

 

Човеците да се развиват трябва

и да са с всеки ден все по-добри

и най-накрая честно да повярват,

че неслучайно тук са те дошли!

 

Дошли са да приемат и разбират,

да осъзнават своите грехове

и винаги да могат да намират

нов път и нови върхове!

 

Човеците не могат да прощават,

те само могат да грешат

и после истински да се надяват,

че в  грешките се ражда свобода!

 

А да прощават – могат боговете само,

защото те са с право да винят.

Откриват в човека греховете,

чрез тях познават любовта!

                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно...имаше други коментари и една двойка, което предизвика моя отговор...но са се изпарили!
  • Просто си права за всичко. Няма да те оценявам, защото слагам максимална оценка 5. Шестицата е донякаде ... абе как да ти кажа. Ще замълча.
  • Няма човешката злоба покой,
    толкова много се труди
    и не познава различен развой
    от своите грозни заблуди!

    Благодаря за оценката - приемам я с радост, че досега такава не съм имала!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...