9.11.2013 г., 21:36

Да съдят могат само боговете

790 1 3

Да съдят могат само боговете,

и да прощават – също те!

Звездите са създадени да светят,

човеците – да правят грехове!

 

Да падат и да стават трудно,

да се преборят с много страхове.

Създадени са в лутане безумно

да преоткриват свои светове!

 

И да растат след всяка своя грешка,

да търсят истина, където е лъжа,

да се прераждат смело и с надежда

загърбвайки ненужна суета!

 

Човеците на този свят се раждат

да се развиват, вечно да творят

или безмилостно да вярват

в човещината на света!

 

Човеците да се развиват трябва

и да са с всеки ден все по-добри

и най-накрая честно да повярват,

че неслучайно тук са те дошли!

 

Дошли са да приемат и разбират,

да осъзнават своите грехове

и винаги да могат да намират

нов път и нови върхове!

 

Човеците не могат да прощават,

те само могат да грешат

и после истински да се надяват,

че в  грешките се ражда свобода!

 

А да прощават – могат боговете само,

защото те са с право да винят.

Откриват в човека греховете,

чрез тях познават любовта!

                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно...имаше други коментари и една двойка, което предизвика моя отговор...но са се изпарили!
  • Просто си права за всичко. Няма да те оценявам, защото слагам максимална оценка 5. Шестицата е донякаде ... абе как да ти кажа. Ще замълча.
  • Няма човешката злоба покой,
    толкова много се труди
    и не познава различен развой
    от своите грозни заблуди!

    Благодаря за оценката - приемам я с радост, че досега такава не съм имала!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...